Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2018 16:24 - Очите! или "Вчера е забравеното утре!"
Автор: lexparsy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1626 Коментари: 8 Гласове:
13

Последна промяна: 11.06.2019 00:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Здравей!
Времето спря…
за да видя очите ти.
Делови са и тъжни!
Престорваш ли се,
или не ме помниш?

Научих се да различавам очи!
Лесно ми е най вече на приятели,
на които съм раздал,
но или ги няма спомнени,
или са се надявали…
че мене вече да ме няма…

Протягам ръка плахо…
очаквам да я хванеш,
или пръстите ми споделени,
или да я хванеш цялата,
с готовност да споделиш…
Но не я подадох…

Умрях и преродих се,
смело и пак…, и без забрава!
И разбрах защо е Милостта,
да забравяме…

Но тебе те помня…
Но очите прикрити от страх,
че ще не си спомниш ме плашат…
че си повярвала на всичко от телевизора.
Исках да посегна както преди…
но се изплаших,
че няма да го преживея лесно,
ако вече наистина не си ти.

А аз пак се страхувах…
да посегна, зад очите ти...
и да споделя…
че не, не ми е мъчно за времето,
когато говорейки  глупости
си казвахме смислени неща.
Ще си измислим ново!
А мъчно ми е за Тебе!

Нови чудеса ще сторим,
само да избягаме..
Далече ли?… Близо е…
В себе си, и после в Нас!
За миг от мигване…

Просто на кафе…
В близкото квартално барче,
докоснати пак ефирно,
да довършим безмълвно,
недоизказани фрази,
и да ги изгорим съпростени!
И да поемем своя път,
достойни и свободни!


Аз го правя понякога,
за да приключа преди да забравя!
За това те спомних, за да попитам…
Помниш ли когато те видях?
Моля те!
Бъди с такива очи както преди!
И пак се върни при него,
и кажи че му носиш подарък…
Очи!
Моля те!


Защо не можем да се върнем назад?
Не отнема време пътя извървян.
Газ до дупка… и обратно…
и тогава да направим крачката…,
защото…
Вчера е далечно близо...
    забравените ни очи, 
       от Утре!





Гласувай:
13



1. missana - Добро заглавие!
07.05.2018 19:42
Какво може да се противопостави на сивия валеж, наречен "Панта Рей"...? И снежнобялата любов посивява от нищожния, но неподкупен прах!

Личи си, че си бил развълнуван, Лекс, когато си писал този текст. Поздрав от мен!
цитирай
2. emelika - Ах, този твой "Миг от мигване"
07.05.2018 20:17
Толкова е чаровен. В него сторете своите нови чудеса!
цитирай
3. lexparsy - "Неподкупния прах" на времето, покрива белия сняг, но не и очите…
07.05.2018 21:20
missana написа:
Добро заглавие!
Какво може да се противопостави на сивия валеж, наречен "Панта Рей"...? И снежнобялата любов посивява от нищожния, но неподкупен прах!
Личи си, че си бил развълнуван, Лекс, когато си писал този текст. Поздрав от мен!

Благодаря за асоциациите Младен.
Ами да, бях разчувстван, но преди време, го бях написал така, като идея за стихове. Но ме домързя да го изримувам като твоята „Поетеса“ :-) и го пляснах така заради настроението си…
А всъщност контекста не е само за „отминалата любов“, а по принцип за в страха си в който заедно със Вчера, сме забравили и очите си, нужни ни и за Утре!
цитирай
4. lexparsy - Да, май наистина си повтарям този израз Емелика!
07.05.2018 21:29
emelika написа:
Ах, този твой "Миг от мигване"
Толкова е чаровен. В него сторете своите нови чудеса!

   Вярно, че го използвах вече в един стих :-)
   Но ми хрумва като видя как някои хора вършат нещо просто, за стократно повече време за да го започнат, а и толкова, че да го свършат, под претекста „Нямам време!“
   Даже съм си измислил и коефициент за оценка, и той застрашително и безмилостно се увеличава :-)
   А една усмивка или добро отношение, за които се пазарим, наистина траят "Миг от мигване" :-)
цитирай
5. vesever - Много е чувствено. Да, истина е, че ...
11.05.2018 19:18
Много е чувствено.
Да, истина е, че не можем да се върнем, а и да се върнем, много неща в нас и извън нас ще са променени, може би...
Много философско, хареса ми!
цитирай
6. lexparsy - Благодаря че прочете спонтанните ми размисли Веси
11.05.2018 23:31
vesever написа:
Много е чувствено.
Да, истина е, че не можем да се върнем, а и да се върнем, много неща в нас и извън нас ще са променени, може би...
Много философско, хареса ми!

Всъщност бяха лични и мислех да ги римувам абстрактно, така са си истински :-)
Ще се повторя, че не искаме да върнем вчера, а да съхраним доброто и любовта в очите си... за утре :-)
цитирай
7. didige - Силно Лекс. Дали. Забравени очи, ...
16.05.2018 00:11
Силно Лекс.Дали.
Забравени очи, подхвърлени сълзи
и изгорени спомени.
Сърцето ни кърви ли пак кърви
по дирите на всевъзможни поводи.
А простичко е , простичко нали
за камъка в реката и за полета.
Вземи доброто и прости,
защото всеки миг различен е
и всяка стъпка е различна също както повода.
цитирай
8. lexparsy - Благодаря за разбирането и тълкованието Диди
16.05.2018 03:31
didige написа:
Силно Лекс.Дали.
Забравени очи, подхвърлени сълзи
и изгорени спомени.
Сърцето ни кърви ли пак кърви
по дирите на всевъзможни поводи.
А простичко е , простичко нали
за камъка в реката и за полета.
Вземи доброто и прости,
защото всеки миг различен е
и всяка стъпка е различна също както повода.

Да, прошката е труден и философски казус и приоритет на мъдрите... но заслужава ли си да я постигнем с цената на забравата и страха да споделим с усмивка и благодарност добрите спомени?
Това е истинската прошка! И се чете в очите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1363175
Постинги: 484
Коментари: 4222
Гласове: 7375