Постинг
07.05.2018 16:24 -
Очите! или "Вчера е забравеното утре!"
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1643 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 11.06.2019 00:11
Прочетен: 1643 Коментари: 8 Гласове:
13
Последна промяна: 11.06.2019 00:11
Здравей!
Времето спря…
за да видя очите ти.
Делови са и тъжни!
Престорваш ли се,
или не ме помниш?
Научих се да различавам очи!
Лесно ми е най вече на приятели,
на които съм раздал,
но или ги няма спомнени,
или са се надявали…
че мене вече да ме няма…
Протягам ръка плахо…
очаквам да я хванеш,
или пръстите ми споделени,
или да я хванеш цялата,
с готовност да споделиш…
Но не я подадох…
Умрях и преродих се,
смело и пак…, и без забрава!
И разбрах защо е Милостта,
да забравяме…
Но тебе те помня…
Но очите прикрити от страх,
че ще не си спомниш ме плашат…
че си повярвала на всичко от телевизора.
Исках да посегна както преди…
но се изплаших,
че няма да го преживея лесно,
ако вече наистина не си ти.
А аз пак се страхувах…
да посегна, зад очите ти...
и да споделя…
че не, не ми е мъчно за времето,
когато говорейки глупости
си казвахме смислени неща.
Ще си измислим ново!
А мъчно ми е за Тебе!
Нови чудеса ще сторим,
само да избягаме..
Далече ли?… Близо е…
В себе си, и после в Нас!
За миг от мигване…
Просто на кафе…
В близкото квартално барче,
докоснати пак ефирно,
да довършим безмълвно,
недоизказани фрази,
и да ги изгорим съпростени!
И да поемем своя път,
достойни и свободни!
…
Аз го правя понякога,
за да приключа преди да забравя!
За това те спомних, за да попитам…
Помниш ли когато те видях?
Моля те!
Бъди с такива очи както преди!
И пак се върни при него,
и кажи че му носиш подарък…
Очи!
Моля те!
…
Защо не можем да се върнем назад?
Не отнема време пътя извървян.
Газ до дупка… и обратно…
и тогава да направим крачката…,
защото…
Вчера е далечно близо...
забравените ни очи,
от Утре!
Времето спря…
за да видя очите ти.
Делови са и тъжни!
Престорваш ли се,
или не ме помниш?
Научих се да различавам очи!
Лесно ми е най вече на приятели,
на които съм раздал,
но или ги няма спомнени,
или са се надявали…
че мене вече да ме няма…
Протягам ръка плахо…
очаквам да я хванеш,
или пръстите ми споделени,
или да я хванеш цялата,
с готовност да споделиш…
Но не я подадох…
Умрях и преродих се,
смело и пак…, и без забрава!
И разбрах защо е Милостта,
да забравяме…
Но тебе те помня…
Но очите прикрити от страх,
че ще не си спомниш ме плашат…
че си повярвала на всичко от телевизора.
Исках да посегна както преди…
но се изплаших,
че няма да го преживея лесно,
ако вече наистина не си ти.
А аз пак се страхувах…
да посегна, зад очите ти...
и да споделя…
че не, не ми е мъчно за времето,
когато говорейки глупости
си казвахме смислени неща.
Ще си измислим ново!
А мъчно ми е за Тебе!
Нови чудеса ще сторим,
само да избягаме..
Далече ли?… Близо е…
В себе си, и после в Нас!
За миг от мигване…
Просто на кафе…
В близкото квартално барче,
докоснати пак ефирно,
да довършим безмълвно,
недоизказани фрази,
и да ги изгорим съпростени!
И да поемем своя път,
достойни и свободни!
…
Аз го правя понякога,
за да приключа преди да забравя!
За това те спомних, за да попитам…
Помниш ли когато те видях?
Моля те!
Бъди с такива очи както преди!
И пак се върни при него,
и кажи че му носиш подарък…
Очи!
Моля те!
…
Защо не можем да се върнем назад?
Не отнема време пътя извървян.
Газ до дупка… и обратно…
и тогава да направим крачката…,
защото…
Вчера е далечно близо...
забравените ни очи,
от Утре!
Маккейн: "Когато погледна в очите н...
Татуировки...и на очите
Бясна. Очите ти. И тъмен шоколад с трънч...
Татуировки...и на очите
Бясна. Очите ти. И тъмен шоколад с трънч...
ГЕРБ ПРЕТЪРПЯ СЪКРУШИТЕЛНА ЗАГУБА ОТ БСП
Петра (част 40)
Да се върнем на Переслегин, че го забрав...
Петра (част 40)
Да се върнем на Переслегин, че го забрав...
Следващ постинг
Предишен постинг
Какво може да се противопостави на сивия валеж, наречен "Панта Рей"...? И снежнобялата любов посивява от нищожния, но неподкупен прах!
Личи си, че си бил развълнуван, Лекс, когато си писал този текст. Поздрав от мен!
цитирайЛичи си, че си бил развълнуван, Лекс, когато си писал този текст. Поздрав от мен!
Толкова е чаровен. В него сторете своите нови чудеса!
цитирайmissana написа:
Добро заглавие!
Какво може да се противопостави на сивия валеж, наречен "Панта Рей"...? И снежнобялата любов посивява от нищожния, но неподкупен прах!
Личи си, че си бил развълнуван, Лекс, когато си писал този текст. Поздрав от мен!
Какво може да се противопостави на сивия валеж, наречен "Панта Рей"...? И снежнобялата любов посивява от нищожния, но неподкупен прах!
Личи си, че си бил развълнуван, Лекс, когато си писал този текст. Поздрав от мен!
Благодаря за асоциациите Младен.
Ами да, бях разчувстван, но преди време, го бях написал така, като идея за стихове. Но ме домързя да го изримувам като твоята „Поетеса“ :-) и го пляснах така заради настроението си…
А всъщност контекста не е само за „отминалата любов“, а по принцип за в страха си в който заедно със Вчера, сме забравили и очите си, нужни ни и за Утре!
emelika написа:
Ах, този твой "Миг от мигване"
Толкова е чаровен. В него сторете своите нови чудеса!
Толкова е чаровен. В него сторете своите нови чудеса!
Вярно, че го използвах вече в един стих :-)
Но ми хрумва като видя как някои хора вършат нещо просто, за стократно повече време за да го започнат, а и толкова, че да го свършат, под претекста „Нямам време!“
Даже съм си измислил и коефициент за оценка, и той застрашително и безмилостно се увеличава :-)
А една усмивка или добро отношение, за които се пазарим, наистина траят "Миг от мигване" :-)
Много е чувствено.
Да, истина е, че не можем да се върнем, а и да се върнем, много неща в нас и извън нас ще са променени, може би...
Много философско, хареса ми!
цитирайДа, истина е, че не можем да се върнем, а и да се върнем, много неща в нас и извън нас ще са променени, може би...
Много философско, хареса ми!
vesever написа:
Много е чувствено.
Да, истина е, че не можем да се върнем, а и да се върнем, много неща в нас и извън нас ще са променени, може би...
Много философско, хареса ми!
Да, истина е, че не можем да се върнем, а и да се върнем, много неща в нас и извън нас ще са променени, може би...
Много философско, хареса ми!
Всъщност бяха лични и мислех да ги римувам абстрактно, така са си истински :-)
Ще се повторя, че не искаме да върнем вчера, а да съхраним доброто и любовта в очите си... за утре :-)
Силно Лекс.Дали.
Забравени очи, подхвърлени сълзи
и изгорени спомени.
Сърцето ни кърви ли пак кърви
по дирите на всевъзможни поводи.
А простичко е , простичко нали
за камъка в реката и за полета.
Вземи доброто и прости,
защото всеки миг различен е
и всяка стъпка е различна също както повода.
цитирайЗабравени очи, подхвърлени сълзи
и изгорени спомени.
Сърцето ни кърви ли пак кърви
по дирите на всевъзможни поводи.
А простичко е , простичко нали
за камъка в реката и за полета.
Вземи доброто и прости,
защото всеки миг различен е
и всяка стъпка е различна също както повода.
didige написа:
Силно Лекс.Дали.
Забравени очи, подхвърлени сълзи
и изгорени спомени.
Сърцето ни кърви ли пак кърви
по дирите на всевъзможни поводи.
А простичко е , простичко нали
за камъка в реката и за полета.
Вземи доброто и прости,
защото всеки миг различен е
и всяка стъпка е различна също както повода.
Забравени очи, подхвърлени сълзи
и изгорени спомени.
Сърцето ни кърви ли пак кърви
по дирите на всевъзможни поводи.
А простичко е , простичко нали
за камъка в реката и за полета.
Вземи доброто и прости,
защото всеки миг различен е
и всяка стъпка е различна също както повода.
Да, прошката е труден и философски казус и приоритет на мъдрите... но заслужава ли си да я постигнем с цената на забравата и страха да споделим с усмивка и благодарност добрите спомени?
Това е истинската прошка! И се чете в очите.
Търсене
За този блог
Гласове: 7380
Блогрол
1. Моля, напиши ми стих!
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна