Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2018 21:21 - Разкажи една ИСТИНСКА ИСТОРИЯ
Автор: lexparsy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2640 Коментари: 8 Гласове:
11

Последна промяна: 22.04.2018 23:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image
   
Ами, замислих се… не знаем дали ние предизвикваме Събитията или те ни предизвикват всеки миг и Сега, за да се учим и спомним и разкажем, даже и дори на себе си…
   Всеки ден участваме в Актуалните събития на ежедневието ни! И ако ги виждаме те са истинския критерий за състоянието на духа, културата, бита, самосъзнанието, истинското ни развитие или падения… Не това тъй упорито вменявано ни от „образованието“, вменената ни „история“ и „новините“, запълващи с боклук взора към безкрайността на Духа ни, където май се крие това, което наричаме Бог.
   А истинските Истории и Приказки на Старите разказвачи просто повтарят нашите, за да не се повтаряме грешно, а да бъдем по-мъдри и добри от тях.
   И написани и Приказки и Легенди и Свещени Писания са трижди „закодирани“ за разбиране от всеки, така „херметичен“, но „кода“ е в Нас самите, Тук Сега, между Нас… само да направим Свой Избор…
   Твърдение:
   Ние познаваме и материално и духовно Света, не само чрез чуждо познание и духовни ценности, но най-вече чрез собствените си опитности и Себепознанието, което е уникално чрез личните ни усилия да наподобяваме Мирозданието.
   Ничия „ИСТОРИЯ“ не е Нечия, тя е Повтаряща се, и Споделено можем да Спомним и Разберем Контекста и.
   Доводите?
   Ами не може да познаваме, нито Себе си, нито Приятелите си, камо ли Другите, цитирайки чужди мисли истории, новини и вицове, като предъвкана и безполезна храна, а напоследък нарочно Давана ни…
   Ще се повторя:
   Син на Мъдър каза: „Никой не може да Ви разкаже повече за Историята и Паметта на един народ от комуникация с Духа и Артефактите на Културата и Изкуството му!„ 
   и също: Истинските истории и даже Приказките на старите (неподправените) ни дават пряк достъп до Паметта и Разбирането на Себе си и Предците и Историята ни!


   Разкажи една ИСТИНСКА ИСТОРИЯ
   Правила:
- в стремежа си да разкажете кратко в Контекста може да импровизирате… но Ваша си грижа ако избягате в Демагогия, че да лъжете… камо ли за да се самоизтъкнете…  
- може и ако имате Дарба да вмъкнете част от друга Истинска история, но в Контекста.  Просто лъжата е неприемлива и естествено Разпозната!
- ако цитирате чужди мисли, не може да са извън Смисъла и Контекста на Историята и Истинността. 
   Забележка: Ако спазвате правилата никой няма да ви направи Забележка, освен Лъжците, чието естество е да се дразнят от Истината, която ги разобличава!

   Всички сме естествено Разнообразни, всичките ни истории са Много!
Някои разказват една и съща Лъжа хиляда пъти за да ни я внушат, други пък разказват хиляда неща в един контекст, за да Споделят…
Защото Сме Различни…
В това е и Красотата Ни….Но и Самотата ни…
Можем ли, без да сме Грозни, да Споделим?

   Ще дам пример:
   Сетих се кога чух понятието ИСТИНСКА ИСТОРИЯ. Идеята, разбира се, не е моя, нито нова, а е стара като Света! Аз се сещам кой я спомена като Игра край огъня и разказвам, колкото се научих кратко и „цветно“.
   Преди доста години, когато имахме само китарата и смело въображение и доста по-лудо (,но и по добронамерено и безопасно за околните), отколкото обичаните ни деца и млади хора, облечени по-цветно си представят… ни беше писнало да се надпреварваме как по-лудо различни едни от други да се правим, и да не се повтаряме и да сме интересни с „вицове“… та един приятел каза:
„А бееее що някой не разкаже една Истинска История„:-) И разказа една… и стана Мода… и купона си се върна…

   Ами всеки ден Вие и Ние ВИЖДАМЕ толкова Истински истории, всеки ден и час, които разказват и споделят за НАС и битието ни, напротив на „новините“, вменяващи ни Страх, Отчуждение и Агресия даже, и БЕЗПАМЕТНОСТ !!! даже за Вчера…

   Та, ако смеете… разкажете една Истинска история, с ваши думи или асоциации… може и от днес, може неразказана и неразбрана или несподелена от приятел или близки!
   Всъщност така може и да проверим, дали това сме Ние, или се превръщаме в електронен чип със спомени без цвят, мирис и чувства.

   Много хора в този блог го правят, и то по най различни начини…, поетично, прозаично, чрез снимки, а понякога просто с две-три строфи… което понякога е просто споделяне със себе си, достойно за  Уважение и когато получават разбиране и почитания, но и добронамерена критика са щастливи.
   Но тези хора често са като малките деца… ако не разбирате споделеното, не ги нападайте, осмивайте и поругавайте, че да остават сами със страховете и несподелената си искреност !!!

***

П.П.
   Тази тема ми беше отдавна в многото „позиви-бележки“ за досмислие или евентуален постинг, но вчера прочетох една приказка от Хорхе Букай.  Цитирам я, защото разказва повече от моите интелектуални усилия :-)

Едно местенце в гората
    През октомври 1996 г. пътувах за Ню Йорк, за да започна 47-ата си година с моя „брат по живот“ Йошуа. Неговият кръвен брат — Давид, ми подари тази хасидска приказка, която днес избирам да споделя с теб като прощален подарък.
   В тази история се разказва за един прочут хасидски равин: Баал Шем Тов. Баал Шем Тов бил много известен в общността си, защото всички казвали, че е толкова милостив човек, тъй добродушен, непорочен и чист, че когато говорел, Бог се вслушвал в думите му. Бил възпитан в традицията на родното си място, според която всички, които имали неизпълнено желание или се нуждаели от нещо, което не били успели да постигнат, отивали при равина. Баал Шем Тов ги събирал веднъж в годината, в нарочен ден, който сам избирал. И водел тези хора до едно определено място насред гората, което познавал. Легендата разказва, че като стигнели там, Баал Шем Тов запалвал огън от съчки и листа по много особен и красив начин, след което много тихо, сякаш сам си говорел, произнасял някаква молитва.
   И разказват…
   Че Бог толкова харесвал думите, които изричал Баал Шем Тов, бил толкова запленен от огъня, запален по този начин, така възлюбвал хората, събрани на онова място в гората… че не можел да откаже на молбата на Баал Шем Тов и изпълнявал желанията на всички, които се намирали там. Когато равинът умрял, хората осъзнали, че никой не знаел думите, изричани от Баал Шем Тов по време на общата им молитва. Но познавали мястото в гората и знаели как да запалят огъня. Веднъж в годината, следвайки традицията, установена от Баал Шем Тов, всички, които имали някаква нужда или неизпълнено желание, се събирали на същото място в гората, запалвали огъня по начина, който били научили от стария равин, и понеже не знаели думите на молитвата, изпявали някоя песен, рецитирали псалм или просто се гледали и си говорели за разни неща на същото онова място около огъня.
   И разказват…
   Че Бог толкова харесвал запаления огън, мястото в гората и събраните хора… че макар никой да не казвал подходящите думи, пак изпълнявал желанията на всички, които се намирали там.
Времето минавало и от поколение на поколение мъдростта постепенно изчезвала…
   И ето ни нас.
Ние не знаем къде се намира онова място в гората!
Не знаем кои са думите…
Не знаем дори как да запалим огъня по начина на Баал Шем Тов…
Въпреки това, знаем нещо друго.
Познаваме тази история.
Познаваме тази приказка…
   И разказват…
Че Бог толкова обича тази приказка,
толкова харесва тази история,
че стига някой да я разкаже,
и някой да я изслуша,
и Той, зарадван,
ще зачете всяка нужда
и ще изпълни всяко желание
на всички, които споделят този момент…

Така да бъде…

П.П. 2
Досещам се че от Приказката може да попаднете в капана на „историческата“ омраза към „евреите“… или в друг контекст към „арабите“ или „негрите“… или…
Уаууууу…. Кои от „ТЯХ“ ???

А ако ви се налага да бъдете тривиално прагматични.. просто може да проверите дали „спомените на Приятелите“ Ви са Истински… че и Вашите :-)




Гласувай:
11



1. emelika - Хареса ми
22.04.2018 23:01
И подхода, и идеята... Спомних си "Напиши ми стих!" И тогава ми хареса.
Хайде ,приятели, да потърсим сухи дървета за огъня, помнещи приказките на гората и миналите през нея.
Тръгвам за съчки. До скоро!
цитирай
2. lexparsy - . . . Хайде, приятели, да потърсим ...
23.04.2018 02:38
emelika написа:
...
Хайде ,приятели, да потърсим сухи дървета за огъня, помнещи приказките на гората и миналите през нея.
Тръгвам за съчки. До скоро!

Щом за съчки си тръгнала Емелика, знаеш и полянката и времето и мястото че да запалиш огъня красиво, че да споделиш и да си Пожелаеш с други…
Аммм, всеки използва думите по свой си начин, а аз искам да се науча да ги използвам като тебе пестеливо кратко… и за споделящи…
Подсети ме за един от хилядите неdoпрочетени от търсещите утеха в думите край огнището писалци за споделяне със заглавие „Съчки в огъня“...
цитирай
3. inel379 - Вълнуващ повод за размисъл върху същественото в живота...
23.04.2018 09:20
Хората навсякъде по света, независимо какъв език говорят
и каква религия изповядват, са емоционално близки
чрез болката и радостта от преживяното в живота.
В този смисъл, те са като децата търсачи
на истини светли и красиви, правещи ги щастливи.
Всичко друго по пътя житейски е само копнеж, който се изстрадва.
Молитва, която е повик за помощ в намирането на изход.
Думите нямат значение. Огънят е един
и той носи страстта на посланието.
Важно е, когато открием истината,
която ни пренася в нирвана,
да задържим мига, да положим усилия
той да продължи по-дълго.
А това е поредица от осмислености,
каращи сърцето да трепти и да свети, а душата да ликува.
Затова и надписите над паметните плочи
в гората край чудния град /"Търсачът" - Хорхе Букай/
изглеждат като мор над децата в него.
А то е мъдрост велика,
защото хората на това магично място разбират,
че има значение само постигнатото в любов
и чрез любов - пълна, плодовита и щедра.
Неизмерими и непрогнозируеми са нейните пътища,
но те умножават годините
на истинското човешко съществуване,
срещайки ни със същественото.
Дори и когато пораснем, деца оставаме
в търсенето на истини, които ни правят щастливи.
Хубави пролетни емоции от сърце желая!
цитирай
4. lexparsy - Искрени благодарности за споделеното разбиране...
23.04.2018 10:00
inel379 ако си наречеш име ще го ползвам :-)
Всяка от строфите ти е мъдро съгласие и послание с което на Общия ни Език се съгласявам :-)
В същност на тебе дължа подсещането да прочета задълбочено Хорхе Букай, че и да се замисля, че да се осмеля да напиша мислите си.
Даже аз, който се наричам враг на "Докторите" и "Психоаналитиците" много харесах професионалния му подход към лекуване на …. търся думата… любовта ни :-)
Ами точно така... чрез предизвикване и размисляне и споделяне се поражда и движението и любовта и Вселената даже...
Благодаря и на тебе пожелавам уханни пролетни вдъхновения :-)
цитирай
5. missana - Прочитайки тези размишления твои, https://chitanka.info/text/34697-tyrsenija
23.04.2018 14:15
Лекс, за които те поздравявам, се сетих за основната си аксиома: Един човешки живот е бил смислен, само ако е отрекъл чрез развоя си всичко постигнато от човечеството за цялото му историческо развитие. Гореща ти препоръчвам да прочетеш разказа на Ли Хардинг, озаглавен "Търсения" /линкът е най-горе/.
цитирай
6. lexparsy - Благодаря за препоръката, непременно ще прочета
23.04.2018 15:30
missana написа:
Лекс, за които те поздравявам, се сетих за основната си аксиома: Един човешки живот е бил смислен, само ако е отрекъл чрез развоя си всичко постигнато от човечеството за цялото му историческо развитие. Гореща ти препоръчвам да прочетеш разказа на Ли Хардинг, озаглавен "Търсения" /линкът е най-горе/.

   Ами принципно съм съгласен с аксиомата Младен, ако отреченото касае разбирането на някакви закони или канони за „обяснение“ на Мирозданието и контрола над ума на хората, с които обикновено се занимават, да ги наречем „учени“ и „политици“.
   Но Законите обикновено дефинират с някакво приближение необяснимите за нас Принципи на които се крепи Вселената. С развитието си човек просто се доближава до разбирането като усъвършенства законите си, и по-велик примерно колкото Айнщайн от Нютон.
   А в моя контекст аз твърдя че Принципите на Мирозданието мъдрите ги закодират абстрактно в приказки и легенди винаги разбираеми за човека. Затова те винаги са верни и се повтарят.
   Затова когато искаш да покориш един народ просто му изтриваш историята,
НО ПРИКАЗКИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ РАЗКАЗВАТ :-)
цитирай
7. emelika - Здравейте, приятели!
23.04.2018 21:33
Гледам ,вече тъкмите огъня. Мръкна и присядам. Нося две,три клонки. Специални истории не съм търсила. Нещичко от днешния си морен ден ще ви разкажа. Цял ден градинарствах. Слънцето ми даваше акъл, а чуруликчовците сила. Бая работа отхвърлих, а по залез така се зарадвах. Ей тая радост ще ви споделя.
Преди три години ми дадоха три семчици ямс, с компетентно мнение, че от тях корен няма да вкуся. Искало си специалните условия. Вярвам им на учените, ама донякъде. Пък чуя ли някой да каже: "Това не може да стане!", заглождва ме нещо да пробвам. Тъй и с ямса. Посях го в голяма, николаевска саксия. Поникнаха и тричките, увиха се като бръшлян по перилата, а есента събрах много такива семчици ,разположени прилистно. Реших да не ровя за корен на втората година, защото ще е още малък. Расна, порасна ямса още една година и сигурно ако имаше подходяща опора щеше да стигне до горната земя. Току виж съм го подирила. Вече имам много семенца. Преди малко изпразних николаевската саксия. От там се изръси голям, дебел корен и ми рече: "Хайде де, откога чакам да ме извадиш!?". Ей го сега до мен в една тавичка. Чакам рецептите ви гурме с ямс, приятели! Черпнята от мен!
цитирай
8. lexparsy - Благодарим за пролетната история Емелика
23.04.2018 22:03
Щастие е да имаш слънчева градинка с чуроличковци и растушки и цветушки, че даже коренушки :-)
Ами как няма да ти се прихване ямса като си има добра стопанка. То отдавна е известно че растенията обичат и песните на птиците, а и добрите разказвачи като тебе разбират :-)
А на другите семенца на ямса им разкажи колко са били вкусни коренчетата :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lexparsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1364071
Постинги: 484
Коментари: 4222
Гласове: 7375