Когато Димчо беше много малък, слушах веднъж по радиото  чудесно предаване-
разговор с една възрастна жена, литераторка, относно възпитанието на децата. Истинското възпитание на детето е до 6-годишна възраст, каза тя, защото тогава се формират неговите навици и неговият вкус. Разговорът се превърна в чудесна беседа - размисъл за детето, за неговите желания, интереси, предпочитания. За възпитанието му. Жената сподели как веднъж, когато слушала с внучето си "Лунната соната", го попитала : "Виждаш ли Луната, тя сега се скри зад облаците?" Детето много внимателно слушало и със зареян поглед казало: "Да, да, виждам я!...И след кратко мълчание продължило: "А ето, сега Луната излиза от облаците..."  
        Когато майка му се върнала, то се затичало към нея с възглас: "Мамо, мамо, аз видях Луната!"  А било светъл, слънчев ден. "Къде видя Луната, детето ми?" - попитала учудено тя. "Как къде?! В музиката!"

Не случайно се казва, че на някого му липсват първите седем години.