Просто няма по-приятно приканващ въпрос на света. "За какво си мислите в момента?", въпросът на Фейсбук водещ към обновяване на състоянието, впрочем е и неимоверно флуиден, отговорите му могат да се променят за милисекунди. Според някои научни становища, колкото и трудно да е да се определи бързината на една определена мисъл, тя може да бъде генерирана и дори да произведе действие за по-малко от 150 ms¹.  

Трудно може да се отговори кога започва и приключва една мисловна верига (или самотна брънка), но със сигурност това може да е бързо. Вярно е и това, което казват ² - да се опитаме да дефинираме бързината на мислите е като да се опитаме да дефинираме бързината на транспортните средства изобщо - без да имаме предвид спефициките при свръхзвуковите самолети и при маршрутките. Все пак мисловния свят е като една богата фауна, с най-разнообразни по вида и строежа си мисли. 

 Фейсбук може да бъде ужасно комерсиална и повърхностна платформа, но колкото и смешно да звучи - има своята дълбочина в зависимост от това кой плува в дебрите й. И създава някои неочаквани ползи за пишещия и четящия. Разбира се, не за всеки. Всичко зависи от това какво търсим по принцип, тъй като пренасяме своя маниер и фокус на търсене навсякъде, където отидем. Така например, интернет може да се използва както за съзерцаване на пингвини, така и за разработка на електроинсталация.

Връщайки се на темата за Фейсбук и обновяването/четенето на състояния, убедена съм, че то има потенциал за общуването на човек на мисловно ниво с другите (с тези, на които иска да каже нещо) и със себе си, за информиране и социално мобилизиране;  дори - за вдъхновяване. И този потенциал е по-голям от всичко друго в социалните медии, където за съжаление времето изтича като пясък.

Гьоте имаше блестяща мисъл за водене на дневник, която не мога да си спомня съвсем добре (колко добросърдечно признание!), но беше в посока на това, че всеки уважаващ себе си човек трябва да си води дневник. Тук разбира се е смешно да говорим за дневник - всичко, което казваме, е казано през една тръба, която се излива в морето. Но все пак, поради вездесъщите алгоритми на социалната мрежа, знаем, става така, че постепенно, хората, които се интересуват от мислите ти и ги следят, в крайна сметка са стеснената аудитория, до която достига и обновяването на статусите. Едно от най-оптимистичните настроения на човек е, споделяйки мислите си, някъде там има кой да го чуе. В настоящето или бъдещето. 

Да, Фейсбук статусът безспорно е по-аматьорската (понякога смехотворна) възможност за хроника на мислите. Обезателно при воденето на записки тук човек трябва да пристъпва шеговито към всичко, и към себе си, което от своя страна също крие в себе си ужасно очарование!

Стана ясно, платформата не става за дневник, не и в класическия, сериозен и плътен смисъл на понятието. Но пък е идеална за фехтовка на ниво мисли, за гипсова отливка на някои мисловни проблясъци, които иначе просто ще угаснат безследно, а някои от тях може да се окажат бисерчета за по-нататъшно мисловно надграждане.

Писането на статус във Фейсбук е забавен модерен телеграф - казваш нещо и то мигновено достига до някого. Друг е въпросът, че всички ние попадаме на отегчителни статуси или такива, под които прозира мнение, което просто не одобряваме. В такъв случай просто можем да изключим следенето на конкретния човек, сигурна съм, че всички го правим поне от време на време. 

При всички случаи тази особена форма на монолог и диалог чрез т.нар. статус (грозна дума иначе!) има своята стойност. Всичко запаметяващо проблясъка на мисъл и сложната или интересна верига, която тя може да създаде, има стойност, било то и аматьорския фейсбук.



1. https://www.csmonitor.com/Technology/Breakthroughs-Voices/2015/0701/Exactly-how-long-does-it-take-to-think-a-thought

2. Пак там.