Пиша ти писмо сегашно,
с мастило синьо кат" мечтите ми,
с перодръжка мойте мисли,

Свети Георги ще последваме,
в бран сред светлото му войнство,
с войнска чест ще го приветстваме,

На дъжда си примирено изповядвам... 
Пролетта ми споделена го предсказва! 
За лехи от мисли мои пак и трябвам,

В пространството всемирно тук живеем,
а там от него част сме вездесъща,
и свързани сме с к"вото там копнеем,

Щом път към Миналото сторя,
и то за мене има Спомен,
и Бъдеще ще си припомня,

Ако вменен си за Обречен,
познай лъжеца, в тез" слова!
Чрез своя Избор си Наречен,

Под купола прикриващ взора ни,
творческата мисъл е възпряна,
и сетивата ни притворени,

Днес пак повиках те ефирно,
а ти ме хвана за ръка,
докат" се шляем  карантинно,

Ако помниш ме..., пак на деца ще приличаме,
а любовта ни ще е луда кат" игрите им,
и боси пак сред пролетни треви ще тичаме,

Намерение:
Ще сетя маската ти на душевен израз!
Ще взра под нея Дух на друга  твоя същност!

ПрoЗрение:
Мракът част е от духовния ни Мир,
и от цялата Вселенска същност,

   Вчера ми се прииска да импровизирам в коментар този виц, като още един опит за убеждение, че естествената порочност на някои хора да обиждат и злословят, не е единствената, но и угодна за други тяхна вина. 
   А дали стимулирането и и...

Дали защото още мисля жив съм,
или защото Някой ме обича?
Дали си мисля с нечовешки смисъл,

Страхува ли те моето безсмъртие,
и битие, с дарен му вирус се лишило,
и даже от предсмъртното усърдие,

Как така през двете ни очи,
духът ни тъй различно гледа,
с дясното към слънчеви лъчи,