Осмицата ми край е на безсънности...,
повторена в катарзиси престорени... 
След Девет безкрайностни  съзнанатости,

Пристъпям тихо, да приходя,
но само с Бога в мен понеравен,
с Полязовден, пак да доходя,

Ще стана риба, и не ще говоря,
но мислите в хармония ще сещам,
и с моите на други ще повторя,

Емоции не чакат ни секундите, 
и тиктакат ежедневното ни бреме,
минутни мисли мерят ни заблудите, 

С мимикрия човек преструваш,
     да имитираш  външността му,
маскираш я за да ловуваш,

С душевния ми Аз си разговарям, 
споделяйки духовните си блудства, 
и моя Господ в него отличавам,

Чрез колко будни рождества проглеждаме,
през колко блудни смерти сме преспивали,
под кръст на колко Вери се прераждаме,,

Всяко Име в своя сън битува,
чрез Слова на своето призвание,
и творящо своя Път сънува,

Ту съм звяр, огглеждащ си красавици,
ту жаба, търсещ грозна да целуне,
за да направя я красива,

През покойно обитаваните ни пространства,
през спиците на колелото ни от време,
будните сещат ни с вфирен вятър,

Чешърсккя котарак не питай,
защо тъй хитро се усмихва,
да провокираш не опитвай,

Дарбата да имитирам е излишна,
така зает да подражавам себе си,
симулиращ егото сезирам съвест,

Отмервам на везната на Сега,
живот през минало и бъдеще,
и Себе съизмервам как, кога,

Любовта ми в мене тъй е стара,
       като дъб е в мен" живяла,
с листата си сред светлината, 

     След като вчера пак бях решил да напусна този блог, поради осъзнатият си мазохизъм, че съм единствен, който иска да покаже на читателите неговата същност, пак се отказах.
    Докато, и до сега причината беше да защитя достойнството с...