Познаваш ли на Слънцето лицата,
а настроенията му, дали?
Познаваш отражения, които

Зад поглед взрял се ме погледна,
и с кучето ме поздравяваш.
Мен поучително пресметна,

Преражданията си спомням,
по отче́тливи различия.
Безличията си не помня,

   Да Ви е честита една от най-старите Баби! Марта ни буди след зимни равносметки и сънувани тревоги с Бяла вяра че ще се сбъднат разцъфнали във всички цветове на Природата посадените ни надежди. И да сме Червени от здраве след битките в...

   Ако някой е обиден, може да ми се оплаче писмено! Има Право!!!
   Извинявам се предварително на тези, които БЯХА ТАМ, но не съм ги забелязал, но метафората ми "Овце" е отправена риторично също и към мене.
Защото ще Ви разкажа случки сам...

В трактат за битие безсмислен,
и Време в съизмерност спряло,
търся неизменно същността си,

От изгрева ти вдъхнових се,
и изпарих се със надежди.
В небето твое прикачих се,

Докато в облаци се взирах,
да забележиш ме очаквах.
Но погледа не подозирах,

В намигната от времето шега, 
обещах си теб небрежно,
да си моя и сега,

 
   Понеже стана модерно да се решават детински задачки в блога, че чак всеки ден да им четем безсмислените интерпретации споделени като телевизора ни... от маловзирен, на олигоспрял да мисли :-(, аз си намислих една поетичаща такава :...

Преди година на този празник се бях размислил окултно за „формата на моето сърце“ ( ), но днес хумористично ще ви издам една друга тайна. Беше, но Мисси ме изнуди да я споделя. Ами защото не винаги се досещаме за повода и кон...

На някои „Божи служители“ и на почитателите на словесните им проповеди, в тем избраните „Храмове“.
Битието ни храна за Богове е!
а дали нашата са Техни мисли?

Когато седма струна стига,
на арфата за израз на поета,
оркестъра безмълвно премълчава,

На едно момиче за което се сетих че името и е Красива.
А когато бабите и викали „Уффф че си грозна мааа!“ че да не я урочасат, тя плакала цяла една дъждовна нощ :-)))
Потърсих диря след дъжда,

Обичам да те има там,
рисуваща по мойта кожа…,
с цветя обрамчваща без свян,